Живописната – екопътека Струилица до Девин

Зимата тази година се позадържа, но ето, че вече започва леко да отстъпва на шумящата и разцъфваща в клоните на дърветата пролет. И така подмамени от шепота на пролетта се отправихме на няколкодневно приключение в дебрите на Родопите, за да се запознаем от първо лице с два маршрута в района на град Девин, които отдавна бяхме набелязали. Днес искам да ви поведа по единия от тях – екопътека Струилица.

Екопътека Струилица е живописна и лека пътека, започваща на около 4 км. от град Девин. Основният маршрут се придържа към поречието на река Девинска, но няколко отклонения от него (изградени впоследствие) водят встрани от основната пътека към скрити забележителности в местността, които определено заслужават да им обърнете внимание.

Тук ще разкажа за нашия обход на маршрута, а по-долу ще покажа и една импровизирана схема на местността – за по-добра визуализация.

Започваме от паркинга, където оставяме автомобила и поемаме по пътеката, която започва от него (не се преминава по моста). В началото вървим покрай комплекс от басейни, носещ едноименното име, и продължаваме напред. Вдясно ни изненадва малък водопад – първата атракция по маршрута. Продължаваме до достигане на малка беседка с голяма зелена табела и стрелка към първия голям водопад – Самодивското пръскало. (От паркинга до беседката разстоянието се изминава за около 15 мин.)

Тук е и първата възможност за отклоняване от пътеката – основният маршрут продължава направо, но вдясно от пътеката има две разклонения – дясното отвежда към водопада, лявото – към останките от Калето. Решаваме да поемем по дясната пътека и след около 25 мин. достигаме до красивия 70 метров водопад Самодивското пръскало.

Очарова, но и натъжава легендата, която водопадът разказва – за три местни девойки, които при превземането на местността от турците в опит да избягат от нашествениците, сплитат косите си и заедно скачат във водната бездна. Водата завърта и поглъща момите, превръщайки ги в самодиви. И девойките не оставят народа си с омайни, самодивски гласове и песни те подмамвали турските отряди към дълбините на реката. Местните твърдят, че дори и днес в късна доба край водопада могат да се чуят гласове, пеещи тъжни напеви.

Оставаме зад нас водопада и неговата мистична история и се връщаме на основната пътека, по която решаваме да продължим (Калето го оставяме за накрая).

Маршрутът, изграден в ждрелото на река Девинска е живописен и очарова с множеството мостчета, някои от които захванати за самата скала – на местата, където реката е толкова тясна, а бреговете ѝ са обособени от отвесни скали.

В един момент пътеката навлиза в по-равнинна част, където вече не се виждат очарователните мостчета и вървенето е само от едната страна по брега на реката. И тъкмо, когато на човек започва да му става някак си еднообразно поглежда вляво и пред погледа му се разкрива основата на величествен водопад – Мечи водопад. Ахваме пред тази неочаквана картина, любуваме ѝ си, след което продължаваме. Достигаме до дървен мост с преминаването, на който се навлиза в местността Лъката – ще я познаете по широката поляна със стабилна постройка в единия ѝ край. Непосредствено, до която има изградена и дървен заслон с табела, оказваща посоката към Мечи водопад (400 м. – около 10 мин.). И това е краят на тази отсека: първата бесед – местност Лъката, продължителност около 35 – 40 мин.

Преди самия мост, отвеждащ към Лъката, съглеждаме табела сочеща нагоре по склона към останките от Калето и този път решаваме да се отклоним – изкачвайки се по склона виждаме пейка и сядаме за да се насладим на гледката от високо към… Мечи водопад. След кратка почивка продължаваме по пътеката в търсене на Калето. Повървяхме около 15 мин. Ами Калето не го видяхме, но срещнахме две диви кози, които изгледахме с интерес – те нас също 😊 Не продължаваме по пътеката, защото разбираме, че тя ни води в началната точка – при беседката. Връщаме се назад към Мечи водопад и интересното име, което носи – наречен е на големите кафяви рошковци, които обичат да идват и да се къпят във водите му.

Това е в общи рамки нашата разходка по пътеката, а тук схематично показвам и как изглежда мястото – надявам се да спомогна за по-добро разбиране и планиране на вашия маршрут за изследване на местността: