Когато в средата на април аз и още няколко блогъра от АСТОМ ви заведохме на една виртуална разходка из 5 любими места в България (запис от виртуалната разходка може да видите тук), аз разказах за античния град Улпия Ескус до село Гиген и установих, че не съм била на никое от другите четири места, част от виртуалната разходка. Така, че ги поставих в списъка: „Местата, които искам да посетя в България“, в изчакване на деня, когато това може да се случи. И този ден не закъсня – в първия уикенд след отпадане на КПП-тата се отправихме към първото място от списъка – каньона на река Ръчене, по стъпките на Радослав от блога „С деца на планина„.
Както самият той предупреди – указателни табели и маркировка на маршрута няма, само проправени (предимно от овчари) пътеки водят през местността. Преминаването през каньона е доста усложнено и от нападали дървета, клони и храсти, като на места се достига до истинско стълкновение с тях.
Но да започнем от самото начало – изходната точка е село Камено поле, област Враца. Ние влязохме в селото от входа откъм село Драшан и преминахме по мост над реката. В началото не се ориентирахме къде точно е центърът на селото, което доведе до допълнително лутане от наша страна преди да открием точката, от която трябва да се спуснем към реката. На връщане установихме, че маршрутът е много по-лесен, ако се тръгне от центъра на селото. Застава се с лице към входа на църквата и се поема по улицата отляво на храма. Вървейки по нея се завива на втората пресечка вляво, която отвежда до каменен мост. Преминава се през моста и се върви още около 150 – 200 метра. Отляво на пътя върху малък хълм се виждат селскостопански постройки, а отдясно се открива затревена терасирана площ. Спускайки се по нея се достига до широка каменна пътека, която отвежда до коритото на самата река.
На каменната пътека пресрещнахме стадо биволи, връщащи се от водопой. Пропуснахме животните и слязохме към самата река. Движението през каньона се осъществява като се върви по течението на реката, посоката е към село Реселец, и се преминава ту по левия, ту по десния ѝ бряг. Бродовете са маркирани с по-големи камъни и ориентирането къде да се пресече реката е лесно.
Причудливи са формите на надвисналите над водата скали – на места силно издълбани от по-буйната в миналото река, която днес е по-скоро с размерите на поточе.
На няколко места реката образува водни падове, които допринасят за очарованието на маршрута.
Две групи скални чукли, които могат да се видят в каньона, определено са перлите на местността. И ако първата група е въздействаща и интересна при достигането ѝ, втората е спираща дъха. Красиви, причудливи, величествени са скалните пирамиди надвиснали над малката река.
Нямам информация колко е дълъг самия каньон, но пътят, който ние изминахме по него е около 2 км. (в посока), като достигайки до вторите каменни чукли поехме назад.
При вървенето на връщане видяхме хора, движещи се по скалите над каньона, но не успяхме да установим как са се изкачили до там. Това проучване го оставихме за следващия път.
Моето пътуващо аз 