Там, където Балканът започва да спуска клонове към равнината, където високите планински върхове преминават в по-ниски възвишения, където широколистните гори напълно изместват иглолистните, се намира Предбалканът. Разположен между Стара планина на юг и Дунавската равнина на север Предбалканът представлява хълмист терен богат на скални феномени, живописни каньони и интересни пещери. Луковит е едно от населените места, разположени в пределите на Предбалкана, а в района около града могат да се видят красиви поречия (на Искър, Златна Панега, Вит), много скалисти форми, няколко скални църкви и две атрактивни каменни къщи, които изглеждат като фрагмент от приказен свят.
И така да разгледаме 9 от забележителностите на района, които са лесно достъпни и могат да създадат едно невероятно преживяване при посещение на местността:
1. Крайпътен ландшафтен парк „Панега“
Започвам с тази екопътека, тъй като тя се намира в самото начало на Луковит, при влизане в града от София. Пътеката започва встрани от пътя София-Русе и началната ѝ точка се вижда от него, обозначена от каменна арка с широк паркинг в непосредствена близост.
Началото на пътеката е белязано от стръмно спускане от паркинга до брега на самата река Златна Панега, но оттам – нататък пътеката става полегата и може да бъде извървяна дори от малки деца. Има и възможност за достигане до равната част чрез избягване на стръмнината – вдясно от паркинга черен чакълест път по-плавно се спуска надолу.
Поречието на реката изобилства от гледки обагрени в синьо-зеления цвят на водите на Златна Панега. Живописни са и бреговете ѝ – на едни места достъпни чрез утъпкани пътеки, на други – водата тече в подножието на високи отвесни скали и пътеката преминава по дървени мостчета, прикрепени към тях. Малка, необлагородена пещера, наречена „Темната дупка“ е част от парка. По маршрута има изградени множество беседки, огнища и места за отдих.
Екопътеката следва поречието на реката около 3 – 3,5 км., след което поема надясно през гориста местност, преминаваща в открита поляна и отвежда към Карлуковския карстов комплекс и неговата перла – пещера „Проходна“.
Любопитно:
Изворът на река Златна Панега е на няколко километра от пътеката – близо до едноименното село. Наименуван „Глава Панега“, той е вторият най-голям карстов извор в България. Дълбочината му не са успели да установят дори водолази. Легенда разказва, че мястото на извора е лечебно, поради което в древността е имало изградена къпалня и храм на тракийския бог, покровител на медицината, Асклепий. Самата река носи името на неговата дъщеря Панака, във времето изменило се до Панега. Друга интересна история разказва, че на Спасовден през 1876 г., изворът на реката е пресъхнал за осем часа, след което водата отново е потекла. Това е поводът всяка година оттогава на Спасовден да се прави оброк.
2. Язовир Луковит, Златният парк и плаващата къщичка
Язовир Луковит е язовир на река Златна Панега. Изграден от Водния синдикат Златна Панега в периода 1926-1938 г. основно за производство на електрическа енергия от намиращия се в близост ВЕЦ Луковит – районът, около ВЕЦ-а е известен сред местните под името Синдиката. И точно този район в момента се облагородява, като в него се създава паркова зона, наречена „Златен парк“. Широка алея отвежда до две големи каменни къщи. Едната, от които надвесена над водите на самия язовир в близост до язовирната стена.
Мястото е с красиво оформени кътове – няколко свързани едно с друго каменни сърца, образуват интересен алпинеум, една каменна фея в човешки размер е кацнала на каменния зид недалеч от него, огромни каменни цветя, допринасят за създаването на едно усещане за приказност. В самото начало на парка има малка водна площ с поставена в нея къщичка за патици, следват няколко пейки, подканващи за отмора, последната от тях предлага главозамайваща гледка към язовира и към плаващата в него дървена къщичка-лодка.
Въпреки, че достъпът до парка е лесен, няма табели, които да указват посоката за достигането му. Парковата зона се намира много близо до главния път София-Русе при влизане в град Луковит от София. Непосредствено преди първите къщи на града отляво има две автокъщи, пред втората има широк паркинг – оставете колата там или продължете с нея по широкия път между двете автокъщи. Макар и неасфалтов пътят е добър и застлан с чакъл. Изминавате около 100 метра и ще достигнете началото на парка, непосредствено пред който също има възможност за оставяне на автомобила на обособен малък паркинг.
3. Пещера „Проходна“ и „Очите на Бога“
Емблематична за района, разпознаваема със скалния си феномен „Очите на Бога“, пещера „Проходна се намира до село Карлуково. И ако все още не сте я посетили, направете го. Усещането да стоиш под тези големи скални „очи“ и да гледаш небето през тях е невероятно. Самата пещера е лесно достъпна – преди влизане в селото от град Луковит се преминава покрай информационен център, представляващ каменна постройка с атрактивна визия. Той е отворен за посетители и въпреки, че в него няма да намерите служебно лице, голяма информационна книга ще ви разкаже за забележителностите в района. И така, ако сте стигнали до тук, остават ви още около 300 метра до табела, оказваща да завиете наляво към пещерата. Автомобилът може да оставите на обособен за целта паркинг и да продължите по отъпкана пътека, която ще ви отведе до природното образувание. Самата пещера е дълга 365 метра и самото ѝ име подсказва, че може да се излезе от другата ѝ страна. Оттам по пътека може да се придвижите до Националния пещерен дом и скалната църква „Света Марина“, намираща се в скалата под него. Маршрутът оттук не ми е познат – при нашето посещение достигнахме до скалния храм по пътека започваща от Националния пещерен дом.
4. Скалните църкви
Три са скалните църкви в района – скална църква „Св. Марина“, скална църква „Св. Никола – Глигора“ и скална църквата „Свети Безсребреници Дамян и Козма“ като и трите са възникнали през Второто българско царство покрай големия за времето си манастир „Викторова лъка“ (сега Карлуковски манастир). Трите скални църкви са използвани от монаси-исихасти за уединение, въздържание, съзерцаване на природата. Името на това мистично движение – исихазъм, произхода от гръцки и означава тишина, спокойствие. Последователите на това течение в християнството вярвали, че чрез съзерцание и постоянно повтаряне на кратка молитва, водещи до концентрация на ума в сърцето, молещият се ще постигне единение с Бога.
Пътеката за скалната църква „Св. Марина“ тръгва от Националния пещерен дом и е съпроводена със стръмно 10 мин. слизане, завършващо с по-плавен кратък участък, който на места е доста тесен , но е подсигурен с дървени мостчета и траверси, забити в скалите. Църквата е възстановена и изрисувана от доброволци.
За скалната църква „Св. Никола – Григора“ се връщате назад – посока Луковит и на 300 метра от информационния център завивате наляво. Пътят слиза до самото корито на река Искър и в по-голямата си част е асфалтов. След последната табела, оказваща завой на дясно, се преминава по черен път, покрит с едри камъчета. Нахвърляните траверси край пътя подсказват, че днешният път някога е бил маршрут на железница. Може да оставите колата и да продължите пеша или да шофирате до подножието на скалата, на която се намира скалната обител. Ние продължихме около 1,5 км. до преминаването на дървена порта, с изписано на нея името на храма, малко след нея паркирахме и извървяхме 1 км. до самото подножие на високата скала. Стръмни бетонни стълби водят нагоре и след недълго, но изморително и стръмно изкачване пред очите изниква зида на скалната църква.
За наше съжаление не успяхме да установим местонахождението на третия скален храм – „Свети Безсребреници Дамян и Козма“
5. Каменните къщи
Освен до скалната църква „Св. Никола – Григора“ отклонението наляво (надясно, ако идвате от Луковит) ще ви отведе и до атрактивните каменни къщи. Само след преминаването през красиво изрисувания подлез трябва да завиете надясно съгласно табела водеща към хижа Провъртеник и от там на около 1,5 км. се достигат двете каменни къщички. Въпреки, че са частна собственост и не се предлагат за наемане, вратите към дворовете им са отворени и интересните постройки могат да бъдат разгледани отвън.
6. Скално образувание Провъртеника
Местоположението на къщичките ще ви позволи да видите друга забележителност на района. Заставайки с лице към тях и поглеждайки нагоре вляво в далечината се вижда висока скала с кръгла дупка под върха ѝ – скалния феномен Провъртеника. За нея се смята, че в древността е служела за обсерватория.
7. Струпаницата и беседката
Отклонението за каменните къщи и скалната църква „Св. Никола – Григора“ е това, което трябва да вземете от главния път, ако искате да отидете до беседката, от която се открива красива панорама към местността, река Искър и … Струпаницата.
Струпаницата е огромно срутище от скални блокове до скала с отвес от 60-70 м. Блоковете са с формата на големи паралелепипеди, като дължината им е с размери от 15-20 метра. За да успеете да я разгледате и да придобиете представа за размера на срутището – отидете до беседката. Отклонението за беседката е обозначено с табела, а от главния път до нея разстоянието е около 1,5 км. Като последните 300-400 метра трябва да изминете пеша, но повярвайте гледката от нея си заслужава.
8. Скалната арка или Дупката
Сега да се отправим на 22 км. източно от Луковит към единственото село в България започващо с буквата „ъ“ – Ъглен. При влизане в селото от входа му откъм село Дерманци се минава по интересен каменен мост, от който в дясно може да се види скалният феномен „Дупката“. Пътека под моста ще ви заведе по-близо до него, а ако продължите – скален проход може да ви изведе от другата му страна. А оттам продължете към… Слона.
9. Слончето
Тази интересна скална форма се намира само на около 150 – 200 метра след скалната арката (ако продължите срещу течението на реката).
Повече за двата скални феномена на Ъглен може да прочете тук.
Още в района:
Моето пътуващо аз 