Русе – аристократичният – Моето пътуващо аз

Трябва ли човек да отиде до Виена за да се полюбува на тъмните води на Дунава на свечеряване, за да се разходи по широки улици в подножието на красиви здания, за да изпие кафе на площада зареял поглед из фигурите накацали по сградите наоколо? Отговорът е не. Уникалната атмосфера на един български град може да предложи всичко това. На гости на Русе сме – градът на свободния дух, градът на богато декорираните фасади, градът на торта Гараш.

Това, че Русе не е като нито един друг български град се усеща още със стъпването в него. Вижда се в различната архитектура и градоустройство, прозира под интересната история на града – динамично развитие, последвано от упадък, забелязва се в новаторския му дух. Русе е градът, където е използван първият асансьор в България, потеглил е първият влак по първата ЖП линия – Русе – Варна. Първата телеграфна линия на територията на страната ни е изградена тук, първа българска пивоварна фабрика. За първи път в България тук улиците получават имена, отваря врати първата частна банка. Русе е първият град в България с градоустройствен план. В града дебютира и киноизкуството – дори има спорове дали дебютът е световен или само национален.

Възползвали се от предимствата, които им донася силно развитият речен транспорт в края на XIX и началото на XX век, русенци заимстват много от традициите, технологиите, нововъведенията във Виена. Достъпът до австрийската столица дава възможности за пазаруване по последните новости в западноевропейската мода, за ползване на по-качествени здравни услуги, за нови начини на забавление, за оформяне на един различен вкус и усет към нещата. Не е случаен фактът, че Батенберг и Фердинанд за първи път стъпват на българска земя именно в Русе – пристигайки с кораб по Дунава.

Сгради и фасади

Разходката ни започва от ул. „Александровска“ – централната търговска улица на града и архитектурните постижения ни замайват. С радост установяваме, че част от старите фасади на сградите в Русе са реновирани и освежени, други – са в процес на укрепване и възстановяване, и само малка част от тези исторически сгради беше оставена на произвола на времето.

*Сградите на ул. Александровска* (*централната търговска улица на Русе*)

Хотелът, който сме избрали е в сграда, построена по проект на австрийски архитект в духа на Виена през 1905 г. и интериорът на стаите пресъздава дизайна, характерен за началото на XX век. Хотелчето е Чарлино Плаза, като това не е единственият хотел, помещаващ се в стара сграда. City Art Hotel е малък бутиков хотел, чиято сграда е известна като къща и работилница на Жак Лазар – голям производител и търговец на шапки. Построена е през 1896 г. Хотел Анна Палас е дом на двамата братя от гръцки произход – Дина и Зисо Бебис. Като големи търговци на жито, които извършват и банкови операции, двамата братя натрупали сериозно състояние. През 1888 г. възлагат на архитект Валсамаки проектирането на жилището си.

267 са сградите в Русе обявени за паметници на културата и човек няма как да ги обиколи за няколко дни, така, че ние избрахме няколко здания, които да посетим. Дом „Канети“ е търговската къща на Елиас Аврам Канети – дядо на нобеловия лауреат за литература Елиас Канети. Виенската къща (макар и в рекунструкция по времето на нашето посещение) впечатлява с величествената си осанка, състояща се от много елементи и декорации. Със съжаление научихме, че сградата на известния за времето си гранд хотел „Ислях хане“, вече не съществува. Ресторантът на хотела е мястото, където сладкарят с австроунгарски произход – Коста Гараш създава световноизвестната торта „Гараш“.

Рецепта: Оригинална торта Гараш от 1885 г.

НЕОБХОДИМИ СЪСТАВКИ

БЛАТ
белтъци – 10 бр.
орехи – 400 г смлени
захар – 200 г

ПЪЛНЕЖ
сметана – 400 г
захар – 100 г фин кристал
черен шоколад – 450 г за топене

ШОКОЛАДОВ ГАНАШ
черен шоколад – 200 г за топене
олио – 2 с. л.
зелен кокос – или смлян шамфастък за поръска

Източник: Gotvach.bg

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ
Фурна – 160 градуса; Тортена форма с ринг, покрита с хартия за печене и диаметър около 24-26 см. Работи се само с миксер.
В купата на миксера се поставят белтъците със стайна температура, разпенват се и се добавя захарта на порции. Не се разбива плътен сняг, защото блатовете след това ще станат прекалено чупливи, нека да е разбит меко белтъкът, но да не е и течен. Трябва да пада от бъркалка бавно.
След като се е разтопила напълно захарта, това се проверява с пръсти и ако има все още кристалчета между два пръста се завърта още на един до два оборота, се добавят смлените орехи. Разбърква се с шпатула. Тестото се премерва на кантарче, дели на равни 4 или 5 блата, по принцип е на пет блата, и всеки се изсипва във формата, заглажда се.
Пече се на 160 градуса за около 5 до 7 минути. Веднага се обръща и внимателно се сваля хартията. Блатовете в този момент са все още леко лепкави и меки, това не е проблем. Оставят се настрана да се охладят.

ПЪЛНЕЖ:
Шоколадът се разтопява на водна баня. Сваля се от котлона и леко се охлажда за около 5 до 7 минути. Сметаната се разбива с миксер на слаб оборот, на порции се добавя и захарта. На струйка се прибавя и разтопеният шоколад. Разбърква се до хомогенност.
Тортата се подрежда, като се поставя един от блатовете в подходяща плоска тортена чиния, покрива се с 1/4 от крема и се захлупва със следващ блат и така до последния. Тортата Гараш се покрива с крем от всички страни. Оставя се на студено за около 1 час.

ШОКОЛАДОВ ГАНАШ:
Шоколадът се разтопява на водна баня, добавят се и лъжиците олио за блясък. Сваля се и се налива в малък кръг върху средата на тортата и леко започва да се накланя настрани, за да може да се разтече правилно. Следва нова порция шоколад и така до края на количеството.
Не се ползва шпатула за намазване. Оставя се на студено да се стегне. Преди сервиране се поръсва с цветен кокос, винаги е в зелено оцветен, това е и марката на шоколадовия Гараш или със смлян шамфъстък, предварително леко запечен на тиган.
Реже се на тесни парчета с остър нож, предварително натопен в гореща вода и подсушен.

Площад „Свобода“, паметникът и Доходното здание

Оформен след Освобождението централният площад на града носи името „Свобода“. Изграден върху парцел, на който преди това е имало турско гробище и джамия, но превърнат от Рихард Нойвирт и Фердинанд Холобер в екзотична градска градина с палми, кактуси и други чуждестранни растения. За съжаление след реконструкция на градината през 1940 г. обликът му е коренно променен.

Два от символите на града се намира на площад „Свобода“ – Доходното здание и Паметника на Свободата. Доходното здание е най-известната от сградите в Русе. Емблематичното здание е силно впечатляващо – изградено е в стил неокласицизъм. Украсата му е от орнаменти, типични за архитектурата от края на XIX век. Седем фигури, носещи определена символика са поставени на фасадата му – изкуство, наука, земеделие, занаяти, търговия, отбрана и по̀лет на духа. Отгоре на сградата, с разперени криле, е кацнал „ангел“ – статуя на бог Меркурий – покровител на търговията. Самата идея вложена при изграждането на сградата е тя да носи доходи на тогавашното училищно настоятелство от отдаване под наем на помещенията ѝ.

Русе - забележителности — *Статуята на бог Меркурий – покровител на търговията „кацнала“ на покрива на Доходното здание.*

Музей на транспорта

Разходка из града ни отвежда до Паметника на Альоша, подминаваме го и влизаме в Младежкия парк. Една от алеите му, започваща вляво от емблематичната Ваза ни води до брега на река Дунав. Достигаме до първата жп гара в страната ни. Днес тук се помещава Националният музей на транспорта, а в една от залите му все още тик-така старият гаров часовник.

От тук е потеглил първият влак по първата жп линия, свързваща Русе и Варна като пътуването по маршрута е отнемало почти цял ден. Концесията за построяването на жп съоръжението е дадена на английска компания още по време на Османското владичество – 1861 г. И това е само част от интересните факти, които научаваме от разпоредителката на музея.

Втората част от обиколката на музея ни извежда на перона, където освен няколкото парни локомотива, надникнахме и във вагона на Мидхат паша – султанския вагон-карета „Султание“. Последователно посетихме и различните помещения в автентичните луксозни вагон-салони, с които са пътували цар Фердинанд и цар Борис III, с разнообразно функционално предназначение. В единия от вагон-салоните дори попаднахме на примерно няколко степенно меню, което е било подготвяно за цар Борис III при пътуванията му.

Реката и крайбрежната зона

Магнетичните води на Дунава определено са силен компонент в цялостното усещане за града. В началото на юли в зоната около реката се провеждаха сериозни строителни дейности, но от началото на месец август новата визия на околоречното пространство вече е завършена. Още при нашето посещение мащабният проект обещаваше да оформи крайбрешната зона и да ѝ приде съвременната визия на голям европейски град – искрено се надявам да се е получило.

За наше съжаление така жадуваният круиз по Дунава не успя да се осъществи. Епидемичната обстановка в страната отложи тази разходка за следващото ни посещение на града.

Ресторантите на реката

Ресторант Понтона е единственият по рода си в града ресторант, плаващ на самата река. Атрактивното заведение за хранене се намира само на 15 минути от центъра на Русе. С големите прозорци и течащите под тях води на Дунава човек се храни с усещането, че се намира на движещ се кораб. В менюто освен задължителната дунавска риба, може да откриете и разнообразие от салати, предястия, морски деликатеси и морска риба, ястия от пилешко, свинско и телешко месо. Ако сте ценител на виното, тук може да се насладите на чаша вино от региона.

Тераса е ресторантът намиращ се над брега на самия булевард Придунавски, с уникална гледка към Дунава. Интериорът е съвременен, олекотен, стилен, а кухнята е модерна, но с препратка към традиционната дунавска риба.