Екстремната – екопътека Дяволската пътека

Този екстремен, но притегателен с очарованието си маршрут бе в плановете ни от дълго време. И ето тази пролет приключенският дух ни поведе към Родопите в опознаване на района около град Девин. Тук след живописната екопътека Струица се отправяме към екстремната – Дяволската пътека.

Преминаването по екопътеката може да се извърши по два маршрута – т.нар. голям и малък кръг. Тук описвам нашето движение по малкия кръг или поне по онази част от него, която бе проходима по време на нашето посещение. Силните и продължителни пролетни дъждове са довели до образуване на голямо свлачище, което блокира преминаването по част от малкия кръг. Хубавото е, че все пак е само част 🙂

Малък кръг – началото

GPS координатите на пътеката (41.65392, 24.30606) ни отвеждат до малък паркинг, откъдето широк черен път повежда към началото на екопътеката. Преди достигането до паркинга, вляво виждаме стара родопска къща с надпис „Катранджийница“, по-късно разбираме, че това е музей на боровия катран – продукт използван като лечебно средство при дерматични проблеми, псориазис и дори шипове. Това го научаваме от усмихната жена, която ни посреща на паркинга. От нея получаваме и информация за дължината на пътеката – голям кръг – за обхождането, на който са необходими повече от 10 часа и малък кръг, който се преминава за около 3 часа и половина – 4 като същият обхваща най-живописната част от маршрута. Дава ни и актуална информация за състоянието на пътеката (научаваме за свлачището, което споменах по-горе) и за начините на преминаване ѝ. Времето ни е ограничено за преминаването на големия кръг, а и по-голямата прелест на пътеката е съсредоточена в малкия. Разбираме, че вариантите за преминаването му са два:

• първият е да продължим от паркинга към Дяволския мост и оттам да се придържаме към пътеката, следваща ждрелото на река Чатак дере и така до изхода към Буйновското ждрело и после възможността ни е да се върнем обратно или да излезем на асфалтовия път, от където да потърсим превоз, който да ни превози обратно на паркинга (обикновено това са джипове, които предлагат услугата за качване до Орлово око/ Вълчи камък).
• Вторият вариант бе да ползваме превоз, който да ни остави в другия край на пътеката – на изхода към Буйновското ждрело, а ние тръгвайки оттам да извървим маршрута един вид наобратно и да се върнем сами на паркинга. Вторият вариант ни бе горещо препоръчан. Доверяваме се. Разбираме се за заплащането и се качваме при шофьора, който е готов да ни отведе до началото на нашето приключение, както и да ни разкаже повече за района, хората и забележителностите му.

Алтернативата…

или по-добрият вариант, ако имате е страх от височини

След около 20 мин. шофьорът ни оставя на малки метални стълби (41.64939, 24.33490), подава ни визитка (в случай на нужда) и ни съветва да не се отклоняваме от реката – да я ползваме като основен ориентир по маршрута. Сбогуваме се и тръгваме по стълбите. След тях пътеката е някак плавна и лека. След около 10-15 мин. вървене стигаме до табела предупреждаваща за предстоящо 15-20 мин. стръмно изкачване… Ами стръмничко си беше. Не невъзможно, но все пак стръмно. Излязохме на малка природна панорамна площадка над реката. Полюбувахме се на гледката и започнахме да спускаме. На по-стръмните места в тази част от пътеката са издълбани стълби в самия склон, които в един кратък участък бяха отмити от силните дъждове и там наклона трябва да се пусне като човек се придържа с ръце към поставено за упора въже. Добре, че участъкът бе кратък. След това спускането до самото корито на реката е по-плавно. Вече долу при камъните поспираме за кратка почивка и съглеждаме пред нас големия сипей, отнесъл част от малкия кръг. Виждаме, че нанесените щети наистина са сериозни.

Продължаваме. Не след дълго пред нас се появяват емблематичните за пътеката мостчета и стълбите, катерещи стръмното ждрело. Малко след началото дървената конструкция започва да става мокра и хлъзгава, дочуваме бучене. Едно от дървените мостчета ни разкрива причината за това – между скалите пред нас си е проправил път красив водопад. Продължаваме нагоре – в края на стълбите има поставена табела с информация за оставащи 25 мин. до Дяволския мост и 45 мин. до Катранджийницата, т.е. до паркинга. Продължаваме по пътеката и след 25 мин. стигаме до това красиво скално образувание носещо зловещото име Дяволски мост.

Пътеката оттук-нататък до самия паркинг е лека и приятна.

Още за маршрута:

• Това еднопосочно вървене ни отне малко повече от два часа.
• Силно препоръчвам този начин за преминаване по маршрута – един вид отзад-напред, на хора със страх от височини. От личен опит изкачването на стръмната урва, за мен психологически е по-лесно, отколкото спускането в дълбоката бездна.