Началото на май е – времето е топло, пролетта вече започва да се разгръща след студения и някак нетипичен април. Преди около седмица сме попаднали на снимки на красив скален венец в района на Червен бряг, за който, уви, информацията, която откриваме е доста оскъдна. Това все пак не ни спира да поемем към землището на града в търсене на проходната пещера „Капанът на времето“.
Тук ще опиша начина, по който ние открихме пещерата (като спестя разбира се отклоненията от маршрута, които направихме в търсене на верния път 😊).



И така „Капанът на времето“ – как да стигнем?
Маршрутът ще го разделя на няколко части с цел по-добра ориентация:
- Първа част: Началото по бетонния път до ловната вишка.
- Втора част: От ловната вишка до отклонението към гората.
- Трета част: От отклонението към гората до пещерата.



Първа част: Началото по бетонния път до ловната вишка
Ако идвате от главния път София – Плевен, трябва да отклоните към село Рупци (при село Радомирци). Преминавате през село Рупци и продължавате, минавате покрай завод на Палфингер вляво и навлизате в квартал на град Червен бряг. След табелата за начало на града карате само направо, асфалтовият път извежда от квартала като заобикаля града (един вид околовръстно). След известно време се преминава под железопътна линия и се навлиза във вилната зона на Червен бряг като в един момент главният път завива остро наляво – вие НЕ завивате – държите дясно (т.е. карате само направо). Продължавате до електроразпределителна станция, която ще ви се падне отляво. На около 350 метра след нея вдясно има бетонен път по него трябва да завиете. Движите се по бетонната настилка и държите дясно до достигане на място, в което пътят сякаш се раздвоява – там избирате лявото разклонение. Скоро след това стигате до края на бетонния път. Може да оставите там колата или да продължите още малко напред по земен път до достигане на изоставена обработваема земя (нива) и там да завиете наляво, един вид обикаляйки нивата. Не след дълго ще достигнете до ловна вишка (която ще ви се пада отляво). Ние оставихме колата тук и продължихме пеша.


Втора част: От ловната вишка (43.304618, 24.103425) до отклонението към гората (43.304414, 24.107322)
Внимавайте – при ловната вишка не се отклонявате от пътя – т.е. продължавате по пътя, от който сте дошли или с други думи продължавате обиколката на същата нива.
Вървенето от вишката до отклонението отнема около 10 – 12 мин. Внимавайте, защото ние първия път го пропуснахме. Въпреки, че отклоняващата се в гората пътека е доста широка има обилна растителност, а и самата пътека не тръгва директно вляво, а е вляво и леко се връща назад.
Като ориентир може да ползвате зелен храст/ дърво, стърчащо самотно навътре в нивата – срещу него в гората се крие пътеката.



Трета част: От отклонението към гората до пещерата
Пътеката е лека и приятна – не е маркирана, но е лесно различима (или поне при нашето посещение беше). Изминава се за около 10 – 12 мин.


Пещерата
И ето вече сме на върха в този скален дворец с множество входове и изходи, с колони и тераси, с прозорци, гледащи към небето, през които струи слънчева светлина и осветява цялата пещера. Усещането е невероятно, магично, сякаш си извън времето и пространството … и тогава осъзнаваш значението заложено в името на пещерата… „Капанът на времето“.









Тук оставам няколко идеи за посещение в района