Остров Персин – островът на контрастите

и още няколко интересни места, които да посетите в град Белене

Събуждам се на брега на Дунав. Погледът ми се рее из пейзажа наоколо – рибарските лодки акостирали долу на брега, бреговете, къпещи се в зеленина и бавнотечащите води на реката създават в мен едно чувство на абсолютно безвремие. Не ми се тръгва – искам още малко да остана потопена в това усещане за съвършено спокойствие, но не искам и да закъснявам – днес ни очакват още нови приключения по поречието на тихия бял Дунав. Вчера бяхме на разходка с лодка из никополския архипелаг, направихме и пешеходна разходка из самия град, днес плановете са за посещение на остров Персин (преди остров Белене), на който ще се потопим в царството на птиците – природен парк Персина, ще навлезем навътре в острова за да достигнем до рушащите се постройки на едно злокобно място – концлагер Белене, а накрая ще се спуснем по улиците на града за да научим повече за хората на Белене и вярата им.

Но първо – остров Персин.

В царството на птиците на остров Персин

Влизането на острова е строго контролирано заради действащия затвор, изграден на него. Подали сме данните си няколко дни по-рано за да получим разрешение за достъп от институциите. На входа подаваме личните си карти, проверят дали имената ни фигурират в списъците с лицата, на които е разрешен достапът и след кратък инструктаж железните порти се отварят пред нас. Пътят ни отвежда към автентичен понтонен мост, по който трябва да преминем пеш и да достигнем до самия остров. Снимането на моста е забранено, знаем от инструкцията на входа, разговорите със затворници на по-лек режим, на които е позволено да се движат свободно из острова – също…

Навлизаме във вътрешността на Персин и пред нас започват да се разкриват тайните му. На островът се срещат над 200 вида птици – голям и малък корморан, няколко вида чапли, блестящ ибис, синявица, обикновен пчелояд. На територията на природен парк Персина са регистрирани и няколко гнезда на морски орел, който освен тук в България се среща само и при Никопол и около Бургас. И разбира се най-голямата гордост на острова – къдроглав и розов пеликан. Къдроглавият е по-редкият вид като на територията на парка са регистрирани около 60 двойки. За да се подпомогне оцеляването и размножаването на вида са изградени три дървени платформи – една, от които е плаваща. На тях пеликаните установяват своите гнездови колонии. Тези големи водни птици е се хранят с риба. Интересно организирано е първото им хранене за деня, когато птиците от колонията излитат в търсене на закуска, но задължително в голямото общо гнездо оставят една женска, която да бди над яйцата/ малките, и един мъжки, който да кръжи над тях. Друг интересен факт, който научихме за тези чудни бели птици е, че при липса на храна майчиният инстинкт е толкова силно развит, че женските късат бяло месо от гърдите си за да нахранят малките.

На острова има и наблюдателница, която видяхме, но до която не успяхме да стигнем тъй като пътечките до нея бяха повредени и заблатени. Една от гнездовите колонии пеликани успяхме да зърнем от разстояние с помощта на бинокли.

За острова научихме още, че поради чести наводнения в миналото, има изградена дига. На нея са поставени два шлюза, благодарение на които, се осъществяват контролирани „наводнения“ за да се поддържа влажната зона в състояние, позволяващо ѝ да изпълнява екологичните си функции.

Тук ще направя едно лирическо отклонение за да разкажа романтичната и тъжна история, която се носи през вековете за произхода на името на острова – за красивия българин Стоян, в който се влюбва щерката на пашата – прекрасната Персина. Любовта им била голяма и силна, но единственият начин двамата млади да се съберат бил Стоян да приеме мюсюлманската вяра – младият българин не приема това условие. Пашата също отказва да даде дъщеря си на друговереца. Изправена пред това крайно решение на баща си, Персина решава да избяга със Стоян. Залавят ги на острова и пак предлагат на Стоян да промени вярата си. Младежът отново отказва. Това разярява пашата и той нарежда да завържат влюбените на две дървета – с лице един срещу друг и да ги оставят на острова.

Сега да се върнем отново по маршрута на нашата разходка. Времето вече напредва – така, че колкото и интересен да бе за нас света на птиците – трябва да продължим към следващата спирка на остров Персин – концлагер Белене.

Концлагер Белене

Едно толкова тъжно, пусто и мрачно място. Едно място, в което въздухът сякаш натежава, притиска гърдите и усещането се запазва такова при цялата обиколка на комплекса.

Първото, което виждаме е дървената арка – станала символична за мястото. Вече доста изгнила във времето, но все още с добре различим текст: „Да, човек звучи гордо!“ – това е надписът, който посреща, преминавайки под арката и зачитайки се в сентенцията от другата страна – тръпки започват да пробягват по тялото: „Ако врага не се предаде, се унищожава!“…

Продължаваме към рушащата се двуетажна сграда върху чиято фасада има поставени информационни табели с разказите и историите на хора преживели ужаса Белене. Табелите са на фона на рушащи се административни помещения, което засилва тягостното чувство.

На голямо платно отстрани на сградата е възпроизведен вида на бараките, в които са спали затворниците и от които към днешно време не е останала никаква следа.

От информационните табели разбираме и за съществуването на женски концентрационен лагер, който е бил позициониран на близкия остров Щуреца.

Миналото тежи във въздуха, наелектризирайки го, разговорите са тихи, кратки сякаш за да не нарушим паметта на загиналите, на подлаганите на мъчения, на изчезналите тук.

Излизаме от пределите на лагера и въздухът сякаш пак става нормален, дишането става по-леко, но сме разтърсени от видяното и то все още занимава мислите ни.

Скоро след това си вземаме личните карти от служителите на входа и напускаме остров Персин. Следваща спирка Белене и забележителностите на града.

Енорийска църква “Рождение на Блажена Дева Мария”

Това е първата ни спирка в града – красивата католическа катедрала впечатлява с размерите си. Влизаме във вътрешността ѝ – разглеждаме красивите витражи и католическите статуи, поставени на олтара и тръгваме назад. В двора на храма се срещаме с отец Паоло Кортези. Отецът е роден в Бергамо. През 2001 г. е ръкоположен за свещеник като 10 години служи като помощник енорийски свещеник в Милано. През октомври 2010 г. е изпратен в България. Той ни разказва за храма, за историята на католицизма по тези места – донесен от преселници от Чипровци. Обръща ни внимание на шарките на пода на храма – че настилката е подредена по такъв начин, че пресъздава шарки от чипровски килими – един реверанс към хората донесли религията на това място. След разговора ни се връщам за да погледна този детайл, който ми бе убягнал при първото влизане в храма.

Паметник на Папа Йоан Павел II

За него разбираме, че е единствен по рода си в България.

Античния кастел и митница „Димум“

Датира от I век и е бил последната, най-северна митническа станция на Римската империя. Силно впечатление правят солидните и впечатляващи с размера си каменни пръстени останали от канализационната система на крепостта.

Завършвам този пост с един красив залез от брега на Дунав. Кадрите са от малкия рибарски пристан пред хотел Престиж. Уютният хотел с невероятна локация бе наш домакин при престоя ни на дунавския бряг.

Това прекрасно пътуване се осъществи благодарение на Traventuria. Организатори на вълнуващата разходка из царството на птиците – остров Персин, на посещението на концентрационния лагер Белене и на пешеходната разходка из град Белене беше платформата „Дунавска вълна“. Благодаря за отличната организация и обогатяващата екскурзия!