Будапеща – завладяващият

Част I – Градът

С купуването на самолетните билети нямах никаква идея къде и на какво място да отседнем при престоя ни в Будапеща. Разполагах само със списък на основните забележителности – все пак това бе първото ми посещение на унгарската столица и мястото за спане не беше водещото. И тогава попаднах на предложения за престой в красивите жилищни сгради в центъра на града – с техните очарователни вътрешни дворове, с открити общи коридори, с перила от ковано желязо, с високите и еднакви двукрили входни врати, изработени от дърво и декорирани със стъкло и метални орнаменти. Ахнах от мигновеното и силно въздействие, което тези здания предизвикаха в мен. Вече знаех, че „спането“ няма да е обикновено – то щеше да бъде част от преживяването, което ни очакваше.

Малкият апартамент, на който се спрях бе в самото сърце на града и сам по себе си представляваше едно високо помещение, преустроено с мецанин, на който бе разположен кътът за спане. По-късно от различните пътеводители щях да разбера, че високите тавани са запазена марка за историческите сгради в центъра и за мое щастие е забранено „смъкването“ им в отговор на различни архитектурни решения.

Така започна нашето запознаване с Будапеща – с преминаване през високата порта от оживената улица в тихия вътрешен двор, с изкачване на широките стълби, с тихото пристъпване по откритите коридори, с прокарване на пръсти по металните перила, с поглед, пробягващ по еднаквите зелени входни врати на апартаментите.

Този първи досег с града провокира моята емоционална и романтична същност и вече исках да усетя повече от тази опияняваща атмосфера… Списъкът със забележителностите вече не беше приоритетът – исках да усетя целия романтичен заряд на този невероятен град. Затова и тази история няма да ви отведе до кулоарите на Парламента, нито до галериите на градските музеи – не. Тя ще ви спусне по улиците на унгарската столица в преследване на завладяващия заряд на града.

По улиците на града

Разходката в централната част на Будапеща е истинска наслада за окото – величествените сгради, с високи прозорци и множество орнаменти по фасадите, са колкото еднакви като стил, толкова и различни – всяка е посвоему единствена, уникална, запомняща се.

Дворецът Грешам (Gresham Palace)

Днес хотел от веригата Four Seasons Hotels, тази красива сграда в стил Арт Нуво е завършена през 1906 г. като офис и жилищна сграда. В зданието са се помещавали офисите и резиденциите на висшия персонал на Грешам Къмпани (собственост на сър Томас Грешам – основател на Кралската стокова борса (Royal Exchange) в Лондон).

Парижкият съд (Párisi Udvar)

Тази великолепна сграда, днес част от веригата Хайат (Hyatt Hotels Corporation), е завършена през 1817 г. Архитект на красивото здание е Михали Полак. Високите етажи са били проектирани като жилищни площи, докато приземният етаж е бил обособен като търговски – с разположени на него 32 магазина – най-елегантните и луксозни в града. През 1906 г. тук се премества Централната спестовна банка на Будапеща. Името на сградата е измислено от жителите на града, още докато самата тя била в процес на строителство – Парижкият съд (Párisi Udvar).

Запазена е оригиналната декорация на фасадата на хотел, изпълнена почти изцяло в порцелан, и представляваща смесица от орнаменти в арабски, мавритански и готически стил.

Кафене Жербо (Café Gerbeaud)

Гастрономическият must-seen, или по-скоро must-tried, на унгарската столица е отворен през 1858 г. на площад József Nádor. През 1870 г. сменя местоположението си и оттогава, традиционният унгарски десерт – Somlói Galuska, може да бъде вкусен, изработен от сладкарите на Жербо, на площад Вьорьошмарти (Vörösmarty tér).

Авеню Андраши (Andrássy út)

Градски къщи в неоренесансов стил с красиви фасади, изискани кафенета, луксозни магазини – това е Авеню Андраши. Булевардът датира от 1872 г., а през 2002 г. е признат за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Сред забележителните сгради на именития булевард е и тази на Унгарската Държавна опера (Magyar Állami Operaház). Подобно на другите красиви здания, разположени по продължението на авенюто, сградата на операта е в неоренесансов стил. Проектирана е от Миклош Ибл (Miklós Ybl), основна фигура на унгарската архитектура от 19-ти век. Строежът ѝ започва през 1875 г. и изграждането ѝ е изцяло от унгарски майстори-строители, които за целта са използвали само унгарски материали. Отворена е за обществеността през септември 1884 г.

Къпалня Сечени (Széchenyi)

Нямаше как престоят ни в града да мине без да посетим най-голямата лечебна къпалня в цяла Европа, превърнала се в емблема на града – къпалнята Сечени. Сградата на банята е построена в стил Необарок и отваря врати през юни 1913 г. Разширена през 1927 г. до действащите и днес 3 открити и 15 закрити басейна.

Line M1 – малкото метро на Будапеща

„Малкото метро“ – така унгарците наричат линия М1. Нека да видим защо това е така. Да се спуснем под града за да се повозим на малки жълти влакчета, обслужващи една от най-старите метролинии в Европа (втора след метрото в Лондон) – линия M1. Изградената през 1896 г. линията е създадена като алтернатива на наземния транспорт по Авеню Андраши и изнасянето на обществения транспорт под красивия булевард цели запазване на уличния му пейзаж. Днес линия М1 е като изнесен музей под земята – малки жълти влакчета обслужват кокетни малки спирки със запазени от създаването си визии с дървени ламперии и пейки (Линия М1 е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО).

Базиликата Свети Стефан

Този разказ няма да е пълен ако не спомена този величествен, емблематичен храм – извисяващ се над града. Незнайно как нашето лутане и скитосване по улиците на града винаги завършваше на площада пред базиликата Свети Стефан. А и няма как да отречем, че част от очарованието на града се дължи и на това бижу на неокласицизма, което носи името на първия крал на Унгария – Стефан. С височина от 96 метра сградата на базиликата е едната от двете най-високи сгради в унгарската столица (другата сграда е тази на Парламента, за която ще разкажа в следващия пост). Куполът е отворен за посетители и от него може да се насладите на красива панорамна гледка към градския пейзаж.

И дойде моментът да спомена за вкусния и атрактивен сладолед във формата на роза, който може да си закупите от малка сладоледаджийница, намираща се на метри от билетния център на базиликата. Сладоледената роза се изработва пред вас, съгласно предпочитанията ви.

Част II – Реката (очаквайте скоро)

С благодарности към Калина и семейството ѝ, без които това приключение нямаше да бъде същото.