Село Асеново е малко село разположено в централната част на северна България. И ако движейки се по пътя Плевен – Никопол не откриете съществена разлика между селото и останалите населени места наоколо, една отбивка встрани от главния път със сигурност ще промени възприятията ви.
Отклоняващите се при кметството малки селски улици извеждат пред жълто-белите кули на католическия храм „Света Троица“. И ако все още не сте почувствали различната атмосфера на мястото, отворете вратите и разгледайте храма – всичко в него загатва за един по-различен бит и култура на хората от селото. А самите хора с удоволствие и охота споделят фолклорното и културното си богатство с всеки, който е любопитен да се запознае с тях. Деятелите от читалището в селото – Народно читалище „Петър Парчевич – 1927“, редовно организират различни инициативи за запазване и популяризиране на местните нрави и обичаи.
Един такъв деятел (може би най-активният) е баба Мария. В нейния двор сме поканени на вкусни банатски гозби и червено вино. И докато сервира баба Мария не спира да разказва – за хората, за историята им, за пътя, който изминават до създаването на село Асеново, за обичаите и традициите, за народните специалитети и автентичните облекла.
От нея разбираме, че по-голямата част от населението на село Асеново е с банатски произход – потомци на Чипровски въстаници, избягали от родината след жестокото потушаване на въстанието. Установят се в областта Банат (днес част от Румъния и Сърбия), благодарение на Хабсбургската монархия, която им предоставя тези земи след победата на Евгени Савойски срещу Османската империя и оттеглянето на турците от тях. Българските католици живеят в областта повече от 250 години като бита и обичаите им стават силно повлияни от местните порядки. Основни селища на общността са Стар Бешенов (основано през 1738 г.) и Винга (1741 г.). Село Асеново е едно от селата, създадено след освобождението през 1878 г., когато част от хората се завръщат обратно в България.
Но да се върнем на отрупаната от баба Мария трапеза с ястия, някои от които с доста интересни имена:
• дрипави першоре е ястие от пушено месо (по банатска технология), нарязано зеле, сланина и малко ориз;
• супа с галушки е бобена супа с разточени и нарязани тестени листи;
• а вкусните трески, които са типична банатска закуска, представляват изпържени хрупкави и въздушни ромбчета.
Финалът на нашето гостуване бе представянето на типичните банатски женски дрехи, при които силно впечатляваща бе ролята на шала, който се носи на главата. Освен част от облеклото, при банатските българки шалът е имал и своя социална функция – различните начини на привързването му, указвали социалния статус на носещата го жена – дали тя е несемейна или омъжена, дали е весела или е в траур.
Така завърши нашето културно и кулинарно приключение в село Асеново. Оставям тук сайта на читалището, на който може да откриете много информация както за самото село и порядките му, така и за предстоящи инициативи: https://asenovopp1927.alle.bg/.
Разходката до село Асеново може да комбинирате с разходка с лодка из никополския архипелаг или с посещение на остров Персин.
Моето пътуващо аз 